Към съдържанието


Снимка

Подправки


  • Влезте в профила си за да пишете
42 отговора на тази тема

#31 Eyoree

Eyoree

    Модератор

  • Потребител
  • PipPip
  • 950 Мнения:
  • МястоСофия

Публикувано 10 March 2009 - 02:59 PM

Какао(Theobroma cacao)
Какаото на прах се получава от преработените плодове на какаовото дърво. Те първо ферментират, после от тях се отделят семената, отстранява се обвивката им и вътрешността се смила на паста. От нея се правят шоколади, бонбони, какаово масло и какаов прах. какаото на прах. което най-често купуваме, е смес от какаов прах, брашно, понякога със захар и сухо мляко. Предназначено е за пиене. какаото е основна съставка на шоколада, която му придава вкус и аромат.



Калам(исоп)Hyssopus offcinalis
Наречен още акорус, каламьт е описан като лекарство и подправка още в дребните еврейски, старогръцки и римски книги. в Европа обаче е пренесен от Южна Индия през XVI век. Култивира се в цяла Европа, у нас се среща край Казанлък корените му имат лек приятен аромат и леко парлив вкус. В кулинарията се използва вместо дафинов лист (равна чаена лъжичка изсушен и стрит корен стига за 4 порции) при приготвяне на супи, сосове, постни ястия, ястия с месо, маринати. Калемът може да замести с успех индийското орехче и джинджифила при ароматизирането на кремове, пудинги, сладкиши. От корена на калама се приготвят сиропи и захаросани хапки (бонбони), подобни на тези от джинджифил.




Калоферче(Crysanthemum parthenium)
Нарича се още балсамна хризантема и е ароматно тревисто растение с дребни жълти цветове. Обикновено у нас се отглежда като градинско цвете, но в Централна Европа с пресните му листа подправят супи. Нашият народ обаче нарича калоферче или турта различните форми на два вида растения от рода Турта на сем. Сложноцветни, чиято родина е Северна Америка. Те ухаят приятно, но имат нагарчащ вкус. У нас те се отглеждат като декоративни растения, но в родината им и в някои европейски страни с листата им се ароматизират много блюда - салати, месни гозби, месни консерви.
Използвайте калоферчето в ястия в които бхте могли да сложите розмарин.





Канела(Cinnamomum ceylancum)

Родината на канелата е остров Шри-Ланка (Цейлон), откъдето и идва името - цейлонска канела. Тайната за добива на канела дълго време била пазена грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. При пристигането си в Цейлон през 1505 г. португалците научават как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12-годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали. Първите плантации за производство на канела се появяват през VIII век в тропиците и субтропиците на Азия. Днес се култивират и в Африка, Южна Америка и Австралия.

Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово дърво, по-точно ликото между дървото и кората. Добиването и изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката. Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара. Двата вида леко се различават в цвета си - цейлонската е червеникавокафява, докато китайската е сиво кафеникава Най-скъпите сортове канела са тънки като хартия. Съдържащите се в канелата ефирни масла й придават приятен аромат и сладникав вкус. Канелата е богата на дъбилни вещества, захари и минерални вещества (особено голямо е съдържанието на калций).

Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон. С нея се подправят сладкиши, пунш, конфитюри, компоти, сосове и сладки супи, оризови десерти. В малко количество като подправка се прибавя към овнешко печено месо, печена гъска, ябълков и сливов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус. Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела.
В народната медицина канелата се използва за подобряване на храносмилането и като общо укрепващо средство Канелата възбужда апетита и има антисклерозиращо и тонизиращо действие. Освен това успокоява коремни болки. От кората се произвежда есенция която се използва за подобряване вкуса на редица лекарства.



Каперси(Caparos spinosa)
Това са недоразвитите цветни пъпки на многогодишно тревисто растение, наречено бодлив каперсник. Расте в Средиземноморието и Средна Азия. Цветните пъпки се събират през април - май и престояват 3 месеца в сол или смес от сол и растително масло. След тази обработка те придобиват тъмнозелен цвят. Пъпките се употребяват пресни или мариновани. Имат мирис, подобен на синаповия и лютив вкус.
Каперсите се използват за приготвяне на маринади, майонезим рибни и месни салати, студено говеждо и пилешко, туршии. Те са неотменна съставка на топли бели сосове за риба и месо.
Не бива да се консумират от хора с бъбречни. жлъчни и чернодробни заболявания.



Карамфил(Caryophyllos aromaticum)

За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета. Те са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. На пазара се среща едър (над 10 мм) и дребен карамфил (до 4 мм).

Родината на карамфиловото дърво са Молукските острови, но сега се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалци и испанци го пренасят на Стария континент. През 1769 г. французите успяват да се снабдят с разсад от безценната подправка и я култивират в Европа.

В кулинарията карамфилът се използва при приготвянето на маринади за месо и риба, за консервиране на гъби и зеленчуци. Прибавя се за ароматизиране на ликьори, горещи напитки от рода на пуншовете. Карамфилът върви на сливи, тиква, круши, много сладкиши, компоти, пунш, меденки, дребни сладки... Комбинира се добре с канела, съставка е на кърито. Не се комбинира с пресни подправки, чесън и целина.

В медицината карамфилът се използва още от времето на Хипократ. Притежава антисептични и анестезиологични свойства при лекуване на заболявания на устната кухина. Воден или спиртен разтвор на карамфилово масло се използва като средство за пропъждане на комари.



Кардамол(Elettaria cardamomum)
Родината му е Индия. Споменава се в древните санскритски текстове. Обича влажния и горещ климат на южна Индия, а в Тайланд, Лаос, Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500 м надморска височина в региони с гъста растителност, необитаеми от хора, с мусонни валежи. За индусите, както и за азиатците, той е символ на сигурност. За кардамома казват, че пази от горските духове и в Камбоджа се извършва ритуална церемония при започване на беритбата му.

Дали защото е братовчед на джинджифила, но кардамомът е бил забранен от църквата в Средновековието. Във Ватикана се считало, че е много сладострастен за свещениците, които го дъвчели непрестанно. Между другото, освен че е доказано благотворното му влияние при раздразнен стомах, при болки в гърлото (използва се за гаргара) или при мигрена (добавя се към чая), за него се говори, че когато се сложи да кипне в мляко с мед, лекува импотентност...

Зеленият или черният кардамом (белият е всъщност обезцветен зелен кардамом) представлява триделна шушулка, в която има между 10 и 40 зрънца, много твърди и лепкави и са червеникави до по-тъмни, почти черни. Черните се смятат за най-некачествени. При разцепване с върха на нокътя, шушулката се разтваря и зрънцата се показват. При загряване в сух тиган за няколко секунди, те изпускат силен аромат. Една-две шушулки ароматизират цялото ястие. Понякога дори не е нужно да се ронят зрънцата, само с едно цепване на. шушулката оризът или виното поемат аромата на кардамома. Самите шушулки не се ядат. Зрънцата са много твърди и ако се опитате да ги сдъвчете, в устата остава силен вкус на евкалипт.

В Индия кардамомът се използва като съставка на тяхното къри и гарам-масала, Освен това придава необикновен вкус и на сладките ястия, например на индийския сладоледен крем и на ориенталската халва. В скандинавските страни се използва в колбасарството и при приготвяне на маринована херинга. Черният кардамом ароматизира ястия с агнешко или патладжан, докато зеленият е по-подходящ да замени канелата в сладките неща - плодови салати, кремове, бисквити, сладоледи. Арабите са силно пристрастени към този специфичен вкус, който добива кафето, ароматизирано със зелен кардамом. За индусите пък чаят с кардамом е проява на изключителна изтънченост.

Кардамомът се продава по-често на шушулки, от колкото на прах. Самите шушулки трябва да са кръгли и с еднакъв цвят. Кардамомът се съхранява в херметически затворена кутия, поставена в кухненски шкаф. Както повечето подправки, той не обича светлината, затова е добре да стои с шушулките.
Родината му е Индия. Споменава се в древните санскритски текстове. Обича влажния и горещ климат на южна Индия, а в Тайланд, Лаос, Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500 м надморска височина в региони с гъста растителност, необитаеми от хора, с мусонни валежи. За индусите, както и за азиатците, той е символ на сигурност. За кардамома казват, че пази от горските духове и в Камбоджа се извършва ритуална церемония при започване на беритбата му.

Дали защото е братовчед на джинджифила, но кардамомът е бил забранен от църквата в Средновековието. Във Ватикана се считало, че е много сладострастен за свещениците, които го дъвчели непрестанно. Между другото, освен че е доказано благотворното му влияние при раздразнен стомах, при болки в гърлото (използва се за гаргара) или при мигрена (добавя се към чая), за него се говори, че когато се сложи да кипне в мляко с мед, лекува импотентност...

Зеленият или черният кардамом (белият е всъщност обезцветен зелен кардамом) представлява триделна шушулка, в която има между 10 и 40 зрънца, много твърди и лепкави и са червеникави до по-тъмни, почти черни. Черните се смятат за най-некачествени. При разцепване с върха на нокътя, шушулката се разтваря и зрънцата се показват. При загряване в сух тиган за няколко секунди, те изпускат силен аромат. Една-две шушулки ароматизират цялото ястие. Понякога дори не е нужно да се ронят зрънцата, само с едно цепване на. шушулката оризът или виното поемат аромата на кардамома. Самите шушулки не се ядат. Зрънцата са много твърди и ако се опитате да ги сдъвчете, в устата остава силен вкус на евкалипт.

В Индия кардамомът се използва като съставка на тяхното къри и гарам-масала, Освен това придава необикновен вкус и на сладките ястия, например на индийския сладоледен крем и на ориенталската халва. В скандинавските страни се използва в колбасарството и при приготвяне на маринована херинга. Черният кардамом ароматизира ястия с агнешко или патладжан, докато зеленият е по-подходящ да замени канелата в сладките неща - плодови салати, кремове, бисквити, сладоледи. Арабите са силно пристрастени към този специфичен вкус, който добива кафето, ароматизирано със зелен кардамом. За индусите пък чаят с кардамом е проява на изключителна изтънченост.

Кардамомът се продава по-често на шушулки, от колкото на прах. Самите шушулки трябва да са кръгли и с еднакъв цвят. Кардамомът се съхранява в херметически затворена кутия, поставена в кухненски шкаф. Както повечето подправки, той не обича светлината, затова е добре да стои с шушулките.



Кафява захар

В търговската мрежа трудно може да се срещне натурална кафява захар. Тази, която се предлага, представлява рафинирана бяла захар, размесена с меласа. Това е продукт със специфичен вкус, много използван в сладкарството и при някои основни ястия. Естествената кафява захар е суровата захар, която се получава чрез кристализирането на сок от захарна тръстика без допълнителна обработка и рафиниране. От хранителна гледна точка е без значение кой от двата типа захар се консумира. Всичко е въпрос на индивидуален вкус и избор.





Ким(Carum carvi)

Наричат го още кимел, див анасон, диво резене. То е тревисто растение, често срещано у нас. За подправка се използват 4-5-милиметровите му плодове. Слагат се най-често в трудносмилаеми и мазни ястия - свинско месо, гъски, патици, зеле. Задно с това ароматът му върви на варени картофи, сосове, супи. Слага се и на хлебни изделия, в сирена, извари и други млечни продукти, в колбаси и консерви с месо.




Кимион(Ciminum cyminum)

Двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение (диворастящо и култивирано). Коренът му е месест, вретеновиден и достига през втората година до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото е високо около 1 см, силно разклонено, кухо, с тънки надлъжни ребра. Листата са сложноперести. През първата година те образуват розетка с широки ръкави при основата на дръжките си, а през втората - те са едри, с дълги дръжки в долната част на стъблото, а по-нагоре - дребни. Цветовете са дребни, бели или бледорозови. Плодът е кестеняв, отстрани сплескан с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от две половинки. При узряването двете половинки се отделят една от друга, като се крепят само в долната си част за дръжката. Кимионът цъфти през май-юни.

Растението се среща диворастящо в почти цяла Европа, Кавказ, Северна Персия, Хималаите, Сибир, Мароко. Култивира се в Холандия, Швеция, Германия, Русия, Полша, Северна Африка и другаде. У нас расте из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, в Западните и Средните Родопи, Рила и Пирин до 1600 м надморска височина.
Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които щом узреят много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. Щом те започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.

Кимионът се е използвал като подправка още през средните векове поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити. Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на "гарам масала". Той е сред любимите подправки на индийците, арабите и латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната лигавица. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.






Киселец

Пресните листа се нарязват и се слагат в салати, добре вървят с козе сирене и в ястия от яйца. Сварените листа се комбинират добре със сьомга и ярешко.Твърдо месо, обвито в листа от киселец, омеква лесно.





Кокос(Cocos nucifer)
Без кокосово брашно или кокосови стърготини са немислими много сладкарски изкушения. В кулинарията се използва и окосовото мляко, което освен за сладки става и за приготвяне на някои солени източни деликатеси, като например варен в кокосово мляо ориз.




Копър(Anethum graveolens)

Още във Вавилон го отглеждали като лечебно растение. Познавали го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма попюлярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Съществуват два вида копър. Този, който ние добре познаваме, достига до 60 см и от него като подправка се използват стъблата и плодовете му, но стъблата са също ядливи. Другия вид, наречен флорентински, достига до 20 см височина и коренът му образува грудка, подобна на тази на целината.
Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В), каротин (витамин А) и витамини С и Е.
Пресния и изсушен копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Тараторът не е таратор без него, нито киселите стерилизирани) краставички. Той върви на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул), на постни супи.





Кориандър(Coriandrum sativum)
За подправка се използват както листата, така и семената му. Зелените стръкчета кориандър могат да се сбъркат с магданоза, но имат по-силна и пикантна миризма. Уханието на семената му пък напомня с нещо миризмата на портокаловата кора, но имат и леко нагарчащ, сякаш на загоряло ястие привкус. Семената се употребяват се цели или смлени. Добра добавка са към зеленчукови ястия и варива. Ако сте ги купили цели, можете да ги запечете преди да ги смелите.
Кориандърът е много популярен в индийската и азиатската кухня. Използва се щедро за сгъстяване на прекалено воднистите манджи, тъй като вкусът му не е остър. върви много на гъбени блюда, може да се слага и в месни манджи.




Кресон(Nasturtium officinale)
Нарича се още поточарка или мокреш, поради това, че расте край извори, планински потоци и реки из цялата страна докъм м 1500 м надморска височина. Освен като билка, някои специалисти го квалифицират и като листен зеленчук, тъй като в Южна Европа и Средния Изток е широко използван като съставка за разнообразни салати. Завидно е съдържанието на витамин С в листата. Често се използва и за прясна гарнитура към основни ястия.




Къркума(Curcuma longa)

Нарича се още жълто коренче и идва от Югоизточна Азия. В този вид обаче рядко се среща по магазините. По-распространен е смлян на прах с ярък, златистооранжев цвят. Придава финес на всякакви оризови и зеленчукови ястия. Индийците щедро го ръсят в соите сладко-кисели сосове и в прочутото си ястие къри. Има сравнително неутрален вкус, леко горчив вкус, но е чудесен оцветител на сосове и маринати. Действа благотворно на жлъчката и черния дроб, а така също при диабет.




Къри на прах

В Европа тази подправка е изключително популярна, но в Родината й Индия почти не я познават в този ви. Това е смес от 12 и повече подправки, сред които кориандър, куркума, чили, кимион, индийско орехче,карамфил. Предлагат се смески с различен вкус, Отлично средство да се ароматизират някои майонезени заливки за салати, да се оцветят сосове или варен ориз. Подхожда както на зеленчукови, така и на месни ястия.








Dosis Sola Facid Venenum...

#32 Eyoree

Eyoree

    Модератор

  • Потребител
  • PipPip
  • 950 Мнения:
  • МястоСофия

Публикувано 10 March 2009 - 03:11 PM

Лавандула - Lavandula
Това красиво маслодайно растение. което у нас расте най-вече в подбалканските полета, често влиза в домовете ни за да ароматизира дрехите в гардероба и до не допуска вътре молците. Някои кулинари обаче използват с успех лавандулата и за ароматизиране на някои десерти. Тази традиция идва от френската област Прованс, където лавандулата е сред основните промишлени култури. Провансалската кухня е богата на миризми и оригинални съчетания на продуктите. Ако обичате хубавия, но силен дъх на лавандула, експериментирайте по провансалски. Изсушените стръкове лавандула се оронват и като подправка се използват лилавите цветчета. Някои хора слагат в билковия си чай по 2-3 от тях.


Латинка(Tropaeolum majus)
Родината на това едногодишно тревисто растение е Южна Америка, а като подправка се използва от незапомнени времена. Има парлив вкус и специфичен аомат. В кулинарията се използват листата, стеблата и зелените плодове. В средноевропейските кухни и в района на Кавказ с латинка (без цветовете) се подправят гозби от месо или зеленчуци, майонези. Зелените плодове се мариноват с оцет и копър и с тях се украсяват студени ястия. Цветовете служат за украса на салати и майонези.


Лешник(Corylus avellana)
Лешниците са сред най-калоричните, но и най вкусни ядки. Съдържат бор и лецитин, голямо количество витамин В, калций и желязо и действат благотворно на костната, нервната система и кръвообращението. Може да се консумира както пресен така и печен и осолен или смлян на брашно. Смлените или счукани лешникови ядки подобряват вкуса на ястия от птици и дивеч, но най много се използва в сладкарството.



Лимонова трева(Lemon grass)
Лимоновата трева е една от най-използваните подправки в тайландската кухня. Придава лимонов вкус и аромат на ястията, но без да придава типичния за лимона кисел вкус. Ситно нарязана, може да се консумира в суров вид, а нарязана на едри парчета се използва само да придаде аромат (те се изваждат след като ястието е готово). Лимоновата трева се използва като добавка в къри пастите, а в суха на прах се използва за напитки.
Лимоновата кора на прах е отличен заместител на прясната, но я използвайте пестеливо – 1 ч.л. прах замества 1 стрък прясна трева.
Ако не разполагате с лимоновата трева може да я заместите с настъргана лимонова кора (кората на 1 лимон = 1 стрък лимонова трева).



Лют пипер
Получава се от смлени сортове люти чушки. Подобно на сладкия червен пипер, не бива да се пържи, защото вгорчава ястията. Дозировката зависи от личните предпочитаниа.



Магданоз(Petroselinum crispum)
Магданозът е богат на желязо, калций, калий и витамин С. Той съдържа и необичайно много хранителни вещества.
Най често използваната в европейската кухня зелена подправка се среща в две разновидности - къдрав и гладък магданоз. Гладкия ма малко по-силен аромат, а къдравият се използва повече на украса. Магданозът има свеж, мек вкус и може да се ръси щедро в сосове, пълнежи, супи, върху варени зеленчуци и макаронени изделия. Не изхвърляйте дръжките - завържете ги на снопче и ги оставете да врат в супата или яхнията.



Майорана(Origanum majorana)

Подобно на дафиновото дърво, в древността тя е била свещена. Смята се че родината й е Северна Афрука. Там тя е многогодишно(а у нас едногодишно), високо до 40 см тревисто растение. За подправка се използват връхните му части, които имат особено приятен аромат. Те представляват зелени "джобчета", в които е семето. При оронване семето прилича на много ситен синап. Майораната се комбинира с лук, чесън, черен пипер. Слагасе в зеленчукови супи, варива, картофени блюда. Пълнена патица според французите не мойе без майорана. С нея се подправят сосове, пастети, кoлбаси.
Подобно на дафиновото дърво, в древността тя е била свещена. Смята се че родината й е Северна Афрука. Там тя е многогодишно(а у нас едногодишно), високо до 40 см тревисто растение. За подправка се използват връхните му части, които имат особено приятен аромат. Те представляват зелени "джобчета", в които е семето. При оронване семето прилича на много ситен синап. Майораната се комбинира с лук, чесън, черен пипер. Слагасе в зеленчукови супи, варива, картофени блюда. Пълнена патица според французите не мойе без майорана. С нея се подправят сосове, пастети, кoлбаси.




Маково семе(Paparer somniferum)
Добива се от сорт на сънотворния мак, наречен маслодаен. Култивира се в много страни с топъл климат, включително и у нас. Семетата са дребни с белезникав или сив цвят, се използват в сладкарството и хлебарството за посипване на разни печива, за приготвяне на бонбони, сладкищи и др.



Маточина(Melissa officinalis)

Още старите гърци и римляни използвали листата на маточината заради приятния им и свеж мирис на лимонова кора. Тя се среща в цялата ни страна и е част от състава на много успокоителни билкови чайове. Помага при безсъние, невроза, високо кръвно налягане, при нервен стомах.
В кулинарията се използва за ароматизиране на салати, на по-тлъсти месни и рибни гозби, на ястия с гъби, които са по-трудно смилаеми. С маточина се ароматизират болета, ликьори, понякога и сладка.
Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.




Мащерка градинск (Thymus vulgaris)
На гръцки тимус означава смелост, сила, мисъл. Още в древността се знаело, че растението има тонизиращо и освежаващо действие. Градинската мащерка е полухраст, висок до 40 см и не се среща в диворастящ вид у нас. Родината му е Средиземноморието. като подправка се използва както прясна, така и изсушена мащерка. С нея се ароматизират зеленчукови супи и варива (1 щипка стига за 4 порции). Комбинира се добре с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна, босилек. в Средна Европа с нея готвят говеждо месо, гулаш, бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Слагат я и в настойка с оцет за подправяне на салати. вари се и на чай. Не се препоръчва за бременни и при симптоми на сърдечна слабост.




Мащерка дива(Thymus serpylum)

Известна е още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Мащерката е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас.Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа - май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място. Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус. Листата на прясната мащерка може да се използват в доматена салата, зелена салата или шопска. Слагайте не-повече от половин чаена лъжичка мащерка за цялото количество за да не добие салатата горчив вкус.
Мащерката се използва за подправка за супи, салати, сосове, за плънки и маринати за месо и риба. Особено е подходяща за ароматизиране на птиче, агнешко и телешко месо и при готвене на дивеч.




Мускатово орехче
Мускатовото орехче със своята сладко-лютива горчивина подправя толкова много ястия с различен вкус, че се налага да съставим цял списък, за да не пропуснем нещо:
1. Напитки: ароматизира коктейлите, които поднасяме преди ядене, доматения и зеленчуковия сок, млечните напитки, горещия лимонов сок, вареното вино, пунша и какаото.
2. Солени ястия: подправя карфиола, зелето, праза, спанака, кнед-лите за супа, картофените кнедлики и картофеното пюре, маслените и останалите бели сосове, бульоните от месо, солените ястия с ориз, ястията от смляно месо, доматения сос, зеленчуковите супи, всички ястия от кълцано месо, телешкото месо, рибите, пастета и птиците на грил.
3. Сладки ястия: щипка мускатово орехче се поставя в печивата, тиганиците, ябълковия щрудел, бисквитите за чай, плодовите торти, сладоледите, сметаните и компота от круши.




Натриев глутамат
Универсална подправка, която се слага винаги в самия край на готвенето. Характерна подправка в японската, китайската и перуанската кухня. Няма характерен вкус. Целта й е да подчертае вкуса на останалите подправки. С него се подправят супи, сосове, основни ястия с всякакъв вид месо, риба и зеленчуци, както и ориз. Всички специализирани магазини и сергии за подправки го предлагат, като може да се намери и в големите вериги супермаркети. Средната доза е 1/2 ч.л. В ястие за 4-5 порции, като се внимава да не се прекали, защото може да предизвика нервно разстройство.


Dosis Sola Facid Venenum...

#33 Eyoree

Eyoree

    Модератор

  • Потребител
  • PipPip
  • 950 Мнения:
  • МястоСофия

Публикувано 10 March 2009 - 03:22 PM

Орех(Juglans regia)
Орехът е богат на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В-група и цяла гама от микроелементи. Листата са с голямо съдържание на йод и чаят приготвен от тях се пие за профилактиканна гуша, артеросклероза и йоден недоимък. Зелените орехчета са богати на витамин С. От тях се приготвя спиртна настойка, която се при възпалителни процеси в устната кухина. Но най-вкусни са във вид на орехов ликьор или сладко.
Орехът е една от незаменимите ядки в сладкаството. Той е и задължителна добавка в таратора, кьопоолъ, разбития хайвер или в пълнежа на никулденския шаран и още в какво ли не…




Оризово вино
По технология на приготвяне е по-правилно да се нарече оризова бира, а не вино, защото се прави от ориз (зърнена култура), а не от плодове. Може да се замени със сух вермут, равни части уиски, размесено с бяло сухо вино, или само с бяло сухо вино. За 500 г месо, предназначено за мариноване, се използуват 1-2 с.л. Оризово вино.




Пащърнак
Ароматна подправка, с месест сочен корен, със сивкавобял цвят и своеобразен приятен мирис и сладникав вкус, наподобяващ магданоза и целината. Известен е още от древността и е служел за храна до XVIII век, когато е заместен от морковите и картофите. Съдържа етерично масло, каротин, витамините В1, В2, фолиева киселина, витамин С (приблизително колкото в цитрусовите плодове), въглехидрати, белтъчини, мазнини, пектиноподобни вещества, минерални соли, миристицин, фурокумарин и др.
В националната ни кухня е намерил приложение при приготвянето на супи, сосове, яхнии.




Пиперени зърна(Piper nigrum)
У нас най-разпространен е черният пипер. С малко повече постоянство в магазините за деликатеси могат да се намерят зелени и бели пиперени зърна. Зелените са просто недозрелите плодове на пипереното растение. Сушени, мариновани и по-рядко пресни, те се използват заради цвета и интензивния им вкус като подправка за месни ястия и добавка в сирената и меките колбаси. Естествено изсушените от слънцето черни зърна са с по-мек вкус. Ако от зрелите плодове на Piper nigrum се извади вътрешността, се получават белите пиперени зърна. вкусът им е по-остър, хапещо лют. Има готвачи, които никога не развалят цвета на ястията си с черен пипер, а го заместват с бял. във Франция най-често използват смес от черни и бели зърна.




Пореч(Borago officinalis)

Нарича се още лопох и е известен преди всичко като билка. Листата му са сочни и с вкус на прясна краставица, като долните са големи, често стигат до 20 см дължина. Цъфти през цялото лято. У нас, макар и рядко, поречът се отглежда като салатно растение. По-често се използва за лечебни цели, тъй като има благотворно въздействие върху бъбреците. В Средиземноморието и в Средна Европа пореч се прибавя към различни салати и ястия от зеле. Цветовете на пореча, подобно на цветовете на тиквата, могат да се панират и стават много вкусни. Ако замразите цветчета от пореч в ледени кубчета, ще получите чудесна украса за болета и други коктейлни напитки.



Портупак
Има свеж, леко солен вкус. Бързо губи аромата си при варене. Прибавя се ситно нарязан в сурово състояние към различни салати, супи от ароматни треви и сосове. Подходящ е за ястия с домати и краставици- Картофите не понасят вкуса на портулака. По-рано се използуваше като заместител на каперсите.
Портулакът произхожда от Азия и е познат от стотици години като подправка и лечебно растение. През април и май може да се закупи разсад и да се засади в саксия, в сандъче на балкона или в градината. Може да се отглежда и от семе.
Портулакът обича топлината и слънцето и затова се засява чак през месец май след последните студове. Семенцето се поставя на малка дълбочина в почвата. Предпочита пръхкавата, малко песъчлива градинска пръст. След три седмици може да се бере. Растенията достигат 15—30 см височина и когато цъфтят, листата им имат по-остър вкус и са по-твърди. Това означава, че след три-четири седмици трябва да посеем нови растения. Портулакът е много красиво растение с бели до тъмночервени цветове. Растението е много богато на витамини.




Поточен кресон
Този кресон се е радвал на уважението на римляните. От XVI в. се отглежда и във Франция. Расте в диво състояние край язовири, потоци и изворчета. Който има желание да го отглежда, трябва да има в градината си поток или езерце. Засажда се по брега в песъчлива тиня.
Бере се от октомври до май. Дебелите му листа имат вкуса на репичка и са много освежаващи.
Във Франция кресонът се яде като салата с лимон. Прибавя се като суров зеленчук към печено месо, стекове, месо на грил и шницели. Нарязан на ситно, придава приятен аромат на смесени салати и пролетни супи. Разбъркан с масло, се поднася към студено печено месо и пържоли. Приятен специалитет е ситно нарязаният кресон, разбъркан с извара, лук, черен пипер и сол.




Резене(Foeniculum vulgare)
Познавали са го още дребните египтяни, китайци, индуси, римляни и араби. Те смятали, че то усилва зрението. В Средна Европа го употребяват и като подправка, и като зеленчук (подобно на целината в нашата кухня, която впрочем е близък роднина на резенето). Италианските и испанските кулинари го ценят високо и използват и надземните му части, и коренището (гулията). Резенето има приятен аромат, подобен на анасоновия и е сладникаво на вкус, напомня копъра. От него се приготвят салати, сосове, майонези, плънки за риба и месо. Резене се слага в таратор, в салата от червено цвекло, в някои печива, в бульона при варене на риба, раци или картофи.Много добре върви на сандвичи от черен хляб. Подправката се слага накрая. комбинира се с копър, чесън, лук, магданоз.




Риган(Origanum vulgare)
Някога вярвали, че риганът гони зли духове и болести. С него опушвали стаите и пълнели възглавниците. За подправка и лечебни цели се използва този вид риган. който цъфти с розововиолетови цветчета. Билката запазва вкуса си и сушена. Подходяща е най-вече за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има приятен аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използвана е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица. в манджите трябва да се ръси умерено.
У нас риганът също се използва доста често в националната кухня. Според Димитър Мантов той е известен още и с народните названия овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа и Азия, пренесен е и в Северна Америка. Използваната и за подправка билка расте по каменисти и припекливи места в цяла България. Стръковете се отрязват от върха надолу само по време на цъфтежа слънчево време. Суши се на сянка.
Съдържа етерично масло, танини, минерални соли, витамини А и С. В българската традиционна кухня риган се слага на супи, рибни ястия, печени меса, гювечи, плакии и някои червени сосове.
" Някога вярвали, че риганът гони зли духове и болести. С него опушвали стаите и пълнели възглавниците. За подправка и лечебни цели се използва този вид риган. който цъфти с розововиолетови цветчета. Билката запазва вкуса си и сушена. Подходяща е най-вече за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има приятен аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използвана е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица. в манджите трябва да се ръси умерено.
У нас риганът също се използва доста често в националната кухня. Според Димитър Мантов той е известен още и с народните названия овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа и Азия, пренесен е и в Северна Америка. Използваната и за подправка билка расте по каменисти и припекливи места в цяла България. Стръковете се отрязват от върха надолу само по време на цъфтежа слънчево време. Суши се на сянка.
Съдържа етерично масло, танини, минерални соли, витамини А и С. В българската традиционна кухня риган се слага на супи, рибни ястия, печени меса, гювечи, плакии и някои червени сосове.




Розмарин(Pimenta officinali)
Тази подправка е позната у нас още като пиментови зърна или аптечна пимента. Родината й е Мексико, а на ацтеките дължим щастливото хрумване да слагат бахар в гозбите. Испанци те го пренасят в Европа през XVI век. Бахарът е изсушеният плод на тропическо дърво. Ароматът му сякаш съчетава в едно миризмите на карамфила, канелата и индийското орехче. Лютив е. Две-три зърна са предостатъчни да подправят 4 порции. Добре ароматизира супи, рибни и месни ястия, маринати за дивеч, риби и говеждо месо. Добър консервант е за туршии и колбаси. Участва в приготвянето на разни видове къри. Добре се комбинира с черен пи пер, целина, лук, дафинов лист, чесън. карамфил. Може да се добави в съвсем малки количества в тестото за меденки.



Салвия(Salvia officinalis)
Лековита билка и подправка, наричана още градински чай и позната от Средновековието. Употребявайте я пестеливо, защото има много натрапчив мирис. Ароматът й придава завършен вкус на сосове и кремсупи, например от сушен грах или леща. Добра подправка за ябълково желе, яйчени ястия и сирене. Горчиво-пикантната й жилка придава чудно ухание на чая от салвия.



Седефче
Седефчето расте на завет, върху пръхкава варовита почва и обича много слънце. Тъй като е много трудно да си отгледаме силно и здраво растение, ще трябва да се погрижим за разсад. В началото на май можем да откъснем най-младите листенца и да ги изсушим на сянка. Седефчето има горчив ароматен вкус.
Подправяме пестеливо, защото ароматът е силен. Поставяме цели листа при налагане на краставици и домати. Със седефче подправяме плънки, зелени зеленчуци, смесени салати. Придава специфичен вкус на всички ястия със сирене и на ястията от овнешко месо. В малки количества може да се прибавя към сосове с ароматни треви и супи, към ястия с гъби и яйца. Възбужда апетита и подпомага храносмилането.




Семе от пиния
Пинията, известна още като италиански бор, е иглолистно дърво с чадърообразна корона на листата. Вирее в Средиземноморския район. Ядките от шишарките на пинията са много богати на белтъчини, продават се винаги белени и най-често се пекат във фурната или на грил. Във Франция ги използват за приготвяне на омлети. В кухнята на Близкия Изток, Испания и Португалия те присъстват в плодовите салати и зеленчуковите ястия. В Далечния Изток подправката е известна като кедрово семе. У нас семената на мурата и бора имат подобен на пинията вкус, но са доста по-дребни.




Синапено семе Semen Sinapis

Известни са три вида синап - бял, кафяв и черен. Той има консервиращи и лечебни свойства. Използва се като подправка още в древността. От синапеното семе се добива горчицата. Това става като синапеното семе се смила и пресова, за да се отстрани маслото му. След това се стрива на прах, смесва се с оцет, сол, захар, по желание с канела, карамфил, бахар, люти чушки, естрагон, чесън, хрян..Горчицата ферментира едно денонощие и е готова.
В готварството рядко се използват цели синапени семена. Те се слагат в суровите туршии, а в индийската кухня се ръсят обилно върху оризовите специалитети.



Сминдух гръцки(Trigonella foenum graecum )
Семената му са познати от древността - Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плиний Стари - при затлъстяване. Растението е от сем. Бобови и се използва широко в кухнята на средиземноморските и източните народи. Стритите му семена имат специфична миризма и горчив вкус. С тях се приготвя българската шарена сол. В пресните и консервирани месни ястия сминдухът се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз. копър, червен и черен пипер. Вари се с основните продукти. Тъй като поема лесно други миризми, трябва да се пази в добре затворен съд.



Сумак(Rhus coriaria L.)
Това са плодовете на див храст, растящ в Средиземноморските области, основно в Сицилия и южна Италия, и части на Средния изток, главно в Иран. Подправката е съществен елемент в арабската кухня. Плодове се са малки, закръглени в диаметър около 5 мм, черно кафяви на цвят. Обикновено се изсушават се и смилат до прах с пурпурночервен цвят. Вкусът е кисел, фруктов и леко стипчив.
Сумак е много популярен в Турция и Иран, където смлените плодове влизат в състава на смесите за дюнер кебап Използва се и за подправяне на ориз. Смесен със лук, често се употребява за разядка Влиза заедно с мащерката в състава и на йорданската смес от подправки – zahtar.
В Ливан, Сирия и Египет варят плодовете във вода до получаването на много гъста кисела есенция, която след това се добавя към месо и зеленчуци. Употребява се така както в другите области използват оцет, лимонов сок или тамаринд. Използва се в дресингите за салати и влиза в състава на маринати за месо, пиле и риба. Често към кебапите се сервира сос, приготвен от кисело мляко и сумак.




Сусам(Sesamum indicum)

Той е една от древните маслодайни култури. Сусамовото олио се добива чрез студено пресоване на семената и е почти без вкус. Съдържа висши мастни киселини и е много полезно. Сусамовите семена се ръсят върху тестото преди печенето на кравайчета, хлебчета, сладки



Тлъстига
Тази зелена подправка се среща вече твърде рядко в градините. Расте в диво състояние на слънчеви сухи места в песъчлива почва. Растението пълзи по земята и неговите разклонения бързо пускат корени. Има къси островърхи и много дебели месести листа. По време на цъфтежа — от юни до август — растат разклонения на височина до 30 см. Тлъстигата има малки жълти цветчета с форма на звездички.
Листата и връхчетата на младите растения използуваме като подправка. Берем растението през цялата година, но никога не трябва да използуваме цъфнали връхчета. Тлъстигата не се суши.
Има приятно кисел вкус. Най-приятен вкус има, когато се смеси с масло и се прибави например към ястия с картофи и сосове с ароматни треви. Тази подправка принадлежи на сиренето. Заедно с кресона придава неповторим вкус на всички ястия със сирене и на зеленчуковите салати. За подправяне на салатите използуваме смачкани листа от тлъстига. В малки количества се прибавя и към ястия от говеждо место, към супи от зеленчуци и зелени ароматни треви.




Хвойна

Малки ароматни пъпки, които влизат в състава на маринатите, използват се при готвене на кисело зеле, кюфтета от месо и задушени ястия. При изпозване се натрошават, за да се освободи аромата им, който наподобява боровия.
Хвойната се използва широко в Европейските страни за ароматизиране на месо от дивеч. Комбинира се добре със мащерка и розмарин.



Хрян(Armoracia rusticiana)
Това е многогодишно растение от семейството на кръсто-цветните. Въпреки че е широко разпространен у нас не само като култивиран зеленчук, а и като бурен, хрянът се употребява сравнително малко. За него се сещаме когато дойде време да слагаме кисело зеле за зимата или сме решили да приготвим телешко варено. А в хряна се съдържат много цени съставки - калий, калций и витамин С в големи количества. Още в най-дълбока древност той е бил използван при лечение на стомашно-чревни заболявания и при простуда. Корените му имат и свойството да се борят с бактериите в организма.
Хрянът се бере в края на октомври, когато листата му започнат да пожълтяват. Съхранява се в хладни и проветриви помещения, където остава свеж няколко месеца.Могат да се съхраняват заровени в пясък или настъргани на едро и смесени с оцет, сол, мед и малко олио. От тази каша се взима количество ""на върха ножа"" или малко повече, за да се подправи една порция. Лютивината му може да се смекчи с малко настъргана ябълка.
Неговите корени се намират на пазара през цялата година. Когато купувате хрян, избирайте го по дебелината. Тя трябва да е най-малко 4-6 см. Вътрешността на пресния корен е бяла и плътна.
Хрянът е чудесна подправка към месни супи и кебапи, прибавя се и към сосове за риба.С него се подправя майонеза за гарниране на варена риба, телешко варено, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране. Придава специфичен аромат и е леко лютив. Прибавя се в ястията накрая, не се вари, защото губи аромата си.
Може да го използвате при консервиране на всякакви зеленчуци, като тогава се слага не само коренът, но и листата.



Целина
Миризливата целина е почитана още от древните египтяни, елини и римляни. в кулинарията се използват корените, листата и семената и. Срещат се много подвидове и сортове. коренът е богат на минерални вещества и белтъчини, листата изобилстват на витамини - А, С, В, РР. Корените и листата са основна съставка на зеленчуковите супи и месните бульони. Зелените изсушени листа подобряват вкуса на маринатите и месните ястия. Семената, стрити със сол, се използват, ако е нужно с малко подправка да се постигне интензивен вкус. Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е добра подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага отделянето на хлориди от организма. комбинира се с риган, мащерка, лук, чесън. За да не почернява коренът й, след като се нареже, се поръсва с лимонов сок или оцет.




Червен пипер
Сладкият червен пипер, с който така сме свикнали, е влязъл в Европа не от Ориента, а през Португалия. През XVI век португалските каравели донесли подправката от Мексико и я оценили високо. Тя била изключително скъпа и съперничила по цена на черния пипер. Три века по-късно сладкият червен пипер открива в Унгария своята втора родина и става съществен елемент от местната кухня. Унгарският гулаш не е гулаш без червен пипер. в нашата кулинарна традиция пък кажи-речи всяка манджа си иска пипера.



Черен пипер

Това е зеленият плод на растението, сушен на слънце. Кожата му се набръчква и става черна. Той притежава интензивен остър и леко лютив вкус и се използва практически във всички ястия без десерти и сладкиши. Употребява се като смлян, така и на зърна. Най-добре е да се смила непосредствено преди подправяне на ястието. Смленият пипер, предлаган в опаковки, е с много по-нисък аромат от прясно смления. Оптималната доза е 5-6 зърна в ястие за 5 порции или 1-2 щипки смлян. Любителите на пикантните ястия не бива да подлютяват ястията си с черен пипер, защото в големи количества е вреден за черния дроб. Много по-подходящо е гозбите да се подправят с лют червен пипер.



Чили

Нашенската червена люта чушка по нищо не отстъпва на тази екзотична подправка с латиноамерикански произход. Ако държите на оригиналното чили, можете да го купите смляно или на цели сушени чушлета. Продава се и под формата на разни смески с други подправки, които тушират донякъде лютивината. Обикновено различните степени на лютивина са означени на опаковките. Незаменима подправка във вегетарианския хит Chili con carne (боб и леща с домати в тава) и други мексикански ястия. По света виреят над 1600 вида пиперки, от които се прави чили с различна лютивина Най-често те се срещат в тропичните и субтропични части на Южна Америка, Африка и Азия. Самите пиперки се различават много по размер - от дребните като око на врабче и много люти чушлета до безобидните и огромни градински камбани.




Чубрица

Нейното научно родово име - сатурея, произхожда от името на езическите Божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество. В кулинарията се използва цялата надземна част на растението. То има силен приятен аромат и леко парещ тръпчив вкус. В националната ни кухня е незаменима добавка към всички трудносмилаеми храни - боб, леща, зелен фасул, грах. Подхожда добре и на ястия от агнешко и овнешко месо, зеле. картофени супи, мариновани краставици. Слага се във водата при варене на риба. Основна съставка е на българската шарена сол. Прилага се в колбасарството и за ароматизиране на сирена. комбинира се с магданоз, сушени корени за супа, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух.




Шафран
Днес почти забравена у нас, тази скъпа подправка е била широко използвана в националната ни кухня до началото на века. Шафранът представлява изсушените близалца на цветовете на вид минзухар, наречен посевен шафран. Отглежда се главно в Южна Европа и Индия. Скъп е, защото от 100 000 цветчета се добива 1 кг сушени близалца с тъмнооранжев цвят, леко нагарчащ вкус и специфичен аромат. С шафран се оцветяват мазнини, сирена и други млечни продукти. Прибавя се към супи, месни ястия, сосове, дребни печива, варен ориз. Подправените с шафран сладкарски изделия добиват красив жълт цвят и нежен аромат. Използва се в малки количества и се продава на близалца или смлян. Смленият обаче лесно се фалшифицира, например с невен.
Dosis Sola Facid Venenum...

#34 maia4444

maia4444

    Папарак с мерак,Макро мадама

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • 11524 Мнения:

Публикувано 10 March 2009 - 05:46 PM

Има две теми за подправки, доста се разпилява инфото!
Публикувано изображение
Имаме си дъщеричка.
А вече си имаме и син!

#35 Eyoree

Eyoree

    Модератор

  • Потребител
  • PipPip
  • 950 Мнения:
  • МястоСофия

Публикувано 10 March 2009 - 06:59 PM

Има две теми за подправки, доста се разпилява инфото!


Ами точно затова, побеже темите така и така са две, и то от самото начало си вървят ,няма нужда от трета...затова това инфо го помествам в едната от двете, в която сметнах, че по-подхожда :wink:

Dosis Sola Facid Venenum...

#36 maia4444

maia4444

    Папарак с мерак,Макро мадама

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • 11524 Мнения:

Публикувано 10 March 2009 - 07:14 PM

Има две теми за подправки, доста се разпилява инфото!


Ами точно затова, побеже темите така и така са две, и то от самото начало си вървят ,няма нужда от трета...затова това инфо го помествам в едната от двете, в която сметнах, че по-подхожда :wink:

В смисъл, че копирашот едната тема в другата ли!?
Публикувано изображение
Имаме си дъщеричка.
А вече си имаме и син!

#37 nawel

nawel

    Раче-първолаче

  • Потребител
  • PipPip
  • 515 Мнения:
  • МястоAncona - Italia

Публикувано 12 March 2009 - 08:52 PM

Та да попитам!

Ползвате ли, и ако да, на какво слагате

индийско орехче
бахар
розмарин
мащерка!?


Индийско орехче слагам , на всички червени меса .
Розмарин на картофи на фурна и месо без значение бяло или чарвено .
Мащерка и бахар не ползвам .
Публикувано изображениеПубликувано изображение

#38 toni_

toni_

    Знайко-любознайко

  • Потребител
  • PipPipPipPip
  • 3070 Мнения:

Публикувано 18 March 2009 - 12:22 PM

Я да понауча нещичко,че много не знам за подправките! :oops:

#39 Ваня Иванова

Ваня Иванова

    Кулинар-свежар

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPipPip
  • 16881 Мнения:
  • МястоРазкош

Публикувано 22 February 2011 - 08:39 AM

Намерих нещо полезно.
Ако искате свеж бриз да разнообрази кухнята ви, можете да се възползвате от следните съвети.

* Домати – чесън, риган, босилек, балсамов оцет
* Сладък пипер – балсамов оцет, маслини, каперси, чесън, соев сос, джинджифил, кимион, мащерка
* Спанак, цвекло, зеле – стафиди, сусамово семе, пресен лук, чесън, копър
* Броколи – тъмно сусамово масло, смесица от горчица и майонеза, соев сос, чесън, портокал, грейпфрут
* Патладжан – пикантен сос, сусамово масло, босилек, чесън, домати, азиатски черен боб
* Копър – дафинов лист, домати, пармезан
* Аспержи– тъмно сусамово олио, каперси, лимон, копър, горчица, пармезан, соев сос
* Боб – магданоз, сусамово семе, соев сос, зехтин
* Гъби – балсамов оцет, мащерка, пресен лук, магданоз, див лук
* Моркови – къри на прах, смесица от горчица и майонеза, всякакъв вид грейпфрут
* Картофи – розмарин, чесън, кисело мляко, печен пипер, къри на прах, див лук
* Царевица – масло, чили на прах, босилек
* Краставици – сусамово семе, соев сос, захар и оцет, копър
* Зеле – соев сос, тъмно сусамово олио, джинджифил, ябълка, кимион, чесън, захар и оцет
* Артишок – чесън, риган, масло, лимон
* Червено цвекло – орехи, лимон, розмарин, ябълка, копър

Кои подправки са подходящи за точно определени храни

1. Ризото с месо – пипер, мащерка, риган, червен пипер, бяло вино, лук, чесън
2. Зеленчуково суфле – риган, босилек, индийско орехче, лук, бял пипер
3. Гъбен сос – мащерка, риган, сметана, магданоз, бяло вино, соев сос, лук, чесън
4. Печено свинско – кимион, пипер, индийско орехче, чесън, риган
5. Телешко печено – пипер, риган, мащерка
6. Печено пиле – розмарин, сладък червен пипер, риган
7. Зеленчукова супа – индийско орехче, бяло вино, бял пипер, мащерка, копър
8. Доматен сос – захар, риган, босилек, пипер, чесън, магданоз
9. Ризото с морски дарове – вино (ако приготвяте червено ризото, използвайте червено вино, а ако приготвяте бяло ризото, използвайте бяло вино), чесън, лимон, магданоз, розмарин, зехтин
10. Пълнени чушки – магданоз, риган, кимион, чубрица, чесън, пипер
11. Риба на скара – чесън, магданоз, пипер, розмарин
12. Накълцано печено месо – пипер, риган, босилек, мащерка, индийско орехче, лук, чесън

Подбирайте подправките. Дори и да успеете да откриете правилната комбинация от подправки за себе си, те няма да ви бъдат полезни, ако са прекалено сухи и без аромат.
Затова се препоръчва да:

* Купувате подправки от пазара или да ги отглеждате сами.
* Избирате пресни подправки без изсъхнали или кафяви листа.
* Се уверите, че имат изразителен и траен аромат.
* Завийте пресните подправки в хартия и да ги съхранявайте в хладилника в пластмасови кутии.
Публикувано изображение
Който носи най-много ядове,той носи и най-много радост!!!

#40 didkaaa

didkaaa

    четирикратен кулинар с традиции

  • Потребител
  • PipPipPipPip
  • 2718 Мнения:

Публикувано 22 February 2011 - 05:35 PM

Ради много полезна онфърмация,ако се хване ригана е една страхотна подправка ,много отива на пиле с картофи на яхния :wink:
Публикувано изображение
ЩАСТЛИВА МАЙКА НА ГАЛЯ И МАРИН




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни