Към съдържанието


Снимка

Паническо разстройство


  • Влезте в профила си за да пишете
127 отговора на тази тема

#81 iliqna_kostova

iliqna_kostova

    Раче-първолаче

  • Потребител
  • PipPip
  • 272 Мнения:
  • МястоБургас

Публикувано 15 April 2011 - 05:24 PM

По време на беремността нищо не съм пила,бях спряла депресантите 1 година преди да забременея :) и след като родих пак съм на антидепресанти,както казах бремеността ми мина много тежко с непрекъснати пристапи :( но се радвам,че всичко мина :bighug:
Публикувано изображение

#82 тЕдИтУ

тЕдИтУ

    Кулинарка - свежарка

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • 6380 Мнения:
  • МястоВарна

Публикувано 19 April 2011 - 09:25 PM

Аз тази седмица пак си правих експерименти със себе си.
Чувствах се отлично и спях АД.
Излизах сама-и денем,и късно вечерта.
Обаче почнах да ям в огромни количества и да спя по 15 часа .
Е днес колабирах и към 14 часа си изпих АД.
Ривотрила го спрях преди месец.

Ех Деско искаш всичко да стане от раз :bighug: Имай търпение,както и всички останали!Едва ли на някой му е хубаво да е зависим от някакви хапчета,че да се чувства ползотворен!Мен лично ме подтиска дори приемането на каквито и да е таблетки,ако ще и витамини да са!До някаква степен и това ми беше стимул в борбата с ПР-неприятното усещане че трябва да пия хапче за да съм добре!Но УСПЯХ :bfly: Просто трябва търпение и увереност че ще се случи! :bighug:
Публикувано изображение

#83 Dude

Dude

    Знайко-любознайко

  • Потребител
  • PipPipPipPip
  • 3895 Мнения:
  • МястоНангияла

Публикувано 19 April 2011 - 09:57 PM

Кризите се върнаха.
Публикувано изображение

#84 тЕдИтУ

тЕдИтУ

    Кулинарка - свежарка

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • 6380 Мнения:
  • МястоВарна

Публикувано 20 April 2011 - 01:25 PM

Кризите се върнаха.

:?
Публикувано изображение

#85 iliqna_kostova

iliqna_kostova

    Раче-първолаче

  • Потребител
  • PipPip
  • 272 Мнения:
  • МястоБургас

Публикувано 25 April 2011 - 01:56 PM

Здравейте вече никой не пише в тази темичка а на мен ми е много важна както казах аз съм така от 6 години всичко започна когато бях на 20 :( пила съм какви ли не лекарства от който освен,че станах 100 кила не видях никакъв резултат.Преди извесно време се замислих дали найстина имам ПР защото мойте симптоми не са точно като за паническо растройство и въпреки всички иследвания който си направих (ЯМР.скенер,всички видове иследвания на кръвта,и каквото още се сетите)не откриха нищо,и аз продължавам да съм все така зле,но поне се опитвам да излизам дори и сама с малката с много страх в сърцето да не ми стане лошо :( и да се боря всеки ден с проблемите си :( добре,че ви намерих за да имам с кого да споделям,защото моя мъж вече е вдигнал ръце от мен и казва,че повече нищо неможел да направи да съм се стегнела малко а на мен сърцето ми се къса от болка как ще се справям сама :(
Публикувано изображение

#86 Dude

Dude

    Знайко-любознайко

  • Потребител
  • PipPipPipPip
  • 3895 Мнения:
  • МястоНангияла

Публикувано 25 April 2011 - 02:21 PM

И на моя мъж вече му е дотегнало и не знае вече какво да прави :(
Публикувано изображение

#87 iliqna_kostova

iliqna_kostova

    Раче-първолаче

  • Потребител
  • PipPip
  • 272 Мнения:
  • МястоБургас

Публикувано 25 April 2011 - 05:00 PM

Ми до някъде го разбирам,но мисля,че човек неможе да се справи сам без близките му да го подкрепят иначе няма смисъл,аз поне се чувствам по-добре когато знам,че има на кого да разчитам.
Публикувано изображение

#88 тЕдИтУ

тЕдИтУ

    Кулинарка - свежарка

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • 6380 Мнения:
  • МястоВарна

Публикувано 26 April 2011 - 09:23 AM

Точно така-човек трябва да има подкрепата на най-близките до себе си,иначе това състояние на несигурност и безпомощност се засилва!И в крайна сметка това състояние-ПР особено при сегашния ни напрегнат живот може да го изпита абсолютно всеки,никой не е застрахован!Много мъже също са го изпитвали!С това искам да кажа,че макар и да им е трудно на вашите половинки да ви влязат в положението,трябва да разберат,че и на тях може да се случи(дано не се случва)-никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден!И всъщност само който е минал през това може напълно да разбере другия!Но опитайте се да им обяснявате,в крйна сметка те са най-близките хора до вас,вие разчитате на тяхното рамо!
Минала съм през това и семейството ми беше най-голямата опора!
Мъжа ми ме извеждаше по разходки,майка ми помагаше в психогенните тренировки,говорехме!
Не се предавайте,имайте вярата че ще дойде ден когато ще се чувствате силни и сигурни в себе си! :bighug: :bighug: :bighug:
Публикувано изображение

#89 iliqna_kostova

iliqna_kostova

    Раче-първолаче

  • Потребител
  • PipPip
  • 272 Мнения:
  • МястоБургас

Публикувано 26 April 2011 - 10:19 AM

Теди,благодаря ти много :bighug: много се радвам,че си се справила с това ужасно нещо наречено ПР ,защото аз се боря с него доста години :( и си мисля,че никога няма да се оправя :( жалкото е само за детето ми,че и то изпитва мойте страхове,защото аз почити не я извеждам сама,постоянно трябва да има някой с мен,иначе се опитвам да се боря и сама,защото както вече казах моята половинка не ми помага много,много е вярно,че който не го е ипитал незнае какво е и само може да се радва на това.От семейството по-важно няма,другите хора изобщо не ги е грижа как се чувстваш,и когато и в семейството няма подкрепа човек се срива напълно и загубва вяра в себе си :cry: моят мъж е идвал със мен и ми е помагал не го отричам но не разбира как се чувствам а само може да коментира като наблюдател,той ме е виждал във кризал и преди повече ми помагаше сега ми казва:ето ти пари отивай на психиатър но това не е решение,и на психиатър съм ходила и на психолог и смятам,че ако семейството ти не ти помогне то едвали психиатъра ще може :( много дълго стана но няма с кой да споделя. БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА МОМИЧЕТА :bighug:
Публикувано изображение

#90 тЕдИтУ

тЕдИтУ

    Кулинарка - свежарка

  • Потребител
  • PipPipPipPipPipPip
  • 6380 Мнения:
  • МястоВарна

Публикувано 26 April 2011 - 09:50 PM

Теди,благодаря ти много :bighug: много се радвам,че си се справила с това ужасно нещо наречено ПР ,защото аз се боря с него доста години :( и си мисля,че никога няма да се оправя :( жалкото е само за детето ми,че и то изпитва мойте страхове,защото аз почити не я извеждам сама,постоянно трябва да има някой с мен,иначе се опитвам да се боря и сама,защото както вече казах моята половинка не ми помага много,много е вярно,че който не го е ипитал незнае какво е и само може да се радва на това.От семейството по-важно няма,другите хора изобщо не ги е грижа как се чувстваш,и когато и в семейството няма подкрепа човек се срива напълно и загубва вяра в себе си :cry: моят мъж е идвал със мен и ми е помагал не го отричам но не разбира как се чувствам а само може да коментира като наблюдател,той ме е виждал във кризал и преди повече ми помагаше сега ми казва:ето ти пари отивай на психиатър но това не е решение,и на психиатър съм ходила и на психолог и смятам,че ако семейството ти не ти помогне то едвали психиатъра ще може :( много дълго стана но няма с кой да споделя. БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА МОМИЧЕТА :bighug:

:bighug: Повярвай че си по-силна от това,а ти наистина си-просто трябва време! :bighug:
Публикувано изображение




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни